30 мая 2012 г., 16:16

Признателност!

616 0 0

Далеч в планината,

под планини от гори.

Някъде долу в равнината,

сгушено едно селце стои.


Посипано с поля и много цветя.

В него живеят хора с

усмихнати и добри сърца.

Врабча наричат го те.


И там, в къщичка една,

са нашите любими баба и дядо,

на всички времена.


Те са пример за

внуци и деца.

Баба е лъчезарна

и силна жена.

А дядо е добродушен

към всяка душа.


В нужда на всекиго

подават ръка.

За съвети не чакат

молба.


Тези мили хора

са нашият живот,

нашата съдба.

И ние си ги обичаме

с цялата си човешка

топлина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Донкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...