30 мая 2012 г., 16:16

Признателност!

615 0 0

Далеч в планината,

под планини от гори.

Някъде долу в равнината,

сгушено едно селце стои.


Посипано с поля и много цветя.

В него живеят хора с

усмихнати и добри сърца.

Врабча наричат го те.


И там, в къщичка една,

са нашите любими баба и дядо,

на всички времена.


Те са пример за

внуци и деца.

Баба е лъчезарна

и силна жена.

А дядо е добродушен

към всяка душа.


В нужда на всекиго

подават ръка.

За съвети не чакат

молба.


Тези мили хора

са нашият живот,

нашата съдба.

И ние си ги обичаме

с цялата си човешка

топлина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Донкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...