Далеч в планината,

под планини от гори.

Някъде долу в равнината,

сгушено едно селце стои.

Посипано с поля и много цветя.

В него живеят хора с

усмихнати и добри сърца.

Врабча наричат го те.

И там, в къщичка една,

са нашите любими баба и дядо,

на всички времена.

Те са пример за

внуци и деца.

Баба е лъчезарна

и силна жена.

А дядо е добродушен

към всяка душа.

В нужда на всекиго

подават ръка.

За съвети не чакат

молба.

Тези мили хора

са нашият живот,

нашата съдба.

И ние си ги обичаме

с цялата си човешка

топлина!