30.05.2012 г., 16:16

Признателност!

617 0 0

Далеч в планината,

под планини от гори.

Някъде долу в равнината,

сгушено едно селце стои.


Посипано с поля и много цветя.

В него живеят хора с

усмихнати и добри сърца.

Врабча наричат го те.


И там, в къщичка една,

са нашите любими баба и дядо,

на всички времена.


Те са пример за

внуци и деца.

Баба е лъчезарна

и силна жена.

А дядо е добродушен

към всяка душа.


В нужда на всекиго

подават ръка.

За съвети не чакат

молба.


Тези мили хора

са нашият живот,

нашата съдба.

И ние си ги обичаме

с цялата си човешка

топлина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Донкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...