14 nov 2008, 8:48

Признавам на устните ти...

1.3K 0 6
Ухание на сладост,
вкус на трепетна страст,
шоколадово греховна,
перлено нежна...
бягам от теб...
А тези очи топли
нахално и дръзко събличат...
Бих отминала греха,
бих душата си затворила...
но прошепвам на косите ти,
признавам на устните ти...
че бездиханно,
ранимо и изящно,
нежно и галещо,
неуловимо и парещо,
безгранично и жадно...

... те желая.

... и след всичко... това остава посветено на теб...*Б♥*








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много много силни стихове Направо невероятни,имаш огромен талант Мони :P Уникално красиво стихотворение!
  • ммм разтапящо направо!
  • ама наистина колко ни се доближават интересите чесно ти казвам и аз искам да се видим скоро.аз като дойда другия път в самоков ще ти звънна да излезем.само ми пиши какъв ти е телефона.и между другото си много добра в писането :P
  • Много красив стих! Поздравления
  • Нежно! Блазя Му! Зем.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...