14 нояб. 2008 г., 08:48

Признавам на устните ти...

1.3K 0 6
Ухание на сладост,
вкус на трепетна страст,
шоколадово греховна,
перлено нежна...
бягам от теб...
А тези очи топли
нахално и дръзко събличат...
Бих отминала греха,
бих душата си затворила...
но прошепвам на косите ти,
признавам на устните ти...
че бездиханно,
ранимо и изящно,
нежно и галещо,
неуловимо и парещо,
безгранично и жадно...

... те желая.

... и след всичко... това остава посветено на теб...*Б♥*








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много много силни стихове Направо невероятни,имаш огромен талант Мони :P Уникално красиво стихотворение!
  • ммм разтапящо направо!
  • ама наистина колко ни се доближават интересите чесно ти казвам и аз искам да се видим скоро.аз като дойда другия път в самоков ще ти звънна да излезем.само ми пиши какъв ти е телефона.и между другото си много добра в писането :P
  • Много красив стих! Поздравления
  • Нежно! Блазя Му! Зем.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....