17 ago 2006, 19:20

Признавам те за бог на любовта ни

  Poesía
865 0 11
Lycki & Mojsei


-Към мен 
си щедра, мила
и аз
затуй съм
твоят роб,
че ти даряваш ме
със сила
и не за ден и два -
до гроб.


-На чувства
ти си тъй богат,
че радост буйна
ме опива,
признаваш,
че си с мен благат,
а това ми дава
много сила.



-Любовен порив
ни е вест,
а той живец е млад,
превърнат
в гордост,
а и в чест -
достойна мяра
на връхлитащ глад.


-От този извор чист
аз пия,
дори в капаните,
когато падам
и няма нужда
да го крия -
чрез тази сила
мога и да страдам.


-Тази радост
ни помага
да се справяме
с беди,
аз ти казвам,
че си драга,
ходим
в чистите следи.



-Признавам те
за бог
на любовта ни,
а тя
от зло
умело пък
ни брани.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и на двама ви Роси!!! Токова чист, искрен стих!!!
  • Мило Лъки,
    Това с моретата някак си ще го уредим, но възникна нова трудност. Нали исакш да ти купя сайт? Но как да стане, след като без да искахме интегрирахме два сайта? Сега вместо един, ще трябва да ти купя два сайта!? Дали да не потърся моя приятел - ХИПО, за да се допитаме до него, той е такъв експерт по тези въпроси.
    До скоро, мила!
  • Здравей, Дими!Здравей, Деси!
    Радвам се,че ви харесват диалозите ни!
  • Здравей, Мария!
    Виждам,че вече си отпочинала след празника!Поздрав!
  • Мо,скъпи... какво незпълнено желание мога да имам,когато ти ги предугаждаш, още преди да са се появили и задоволяваш всичките ми капризи!Само как можахме вместо синьо да си купим Черно море?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...