17 ago 2006, 19:20

Признавам те за бог на любовта ни

  Poesía
862 0 11
Lycki & Mojsei


-Към мен 
си щедра, мила
и аз
затуй съм
твоят роб,
че ти даряваш ме
със сила
и не за ден и два -
до гроб.


-На чувства
ти си тъй богат,
че радост буйна
ме опива,
признаваш,
че си с мен благат,
а това ми дава
много сила.



-Любовен порив
ни е вест,
а той живец е млад,
превърнат
в гордост,
а и в чест -
достойна мяра
на връхлитащ глад.


-От този извор чист
аз пия,
дори в капаните,
когато падам
и няма нужда
да го крия -
чрез тази сила
мога и да страдам.


-Тази радост
ни помага
да се справяме
с беди,
аз ти казвам,
че си драга,
ходим
в чистите следи.



-Признавам те
за бог
на любовта ни,
а тя
от зло
умело пък
ни брани.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и на двама ви Роси!!! Токова чист, искрен стих!!!
  • Мило Лъки,
    Това с моретата някак си ще го уредим, но възникна нова трудност. Нали исакш да ти купя сайт? Но как да стане, след като без да искахме интегрирахме два сайта? Сега вместо един, ще трябва да ти купя два сайта!? Дали да не потърся моя приятел - ХИПО, за да се допитаме до него, той е такъв експерт по тези въпроси.
    До скоро, мила!
  • Здравей, Дими!Здравей, Деси!
    Радвам се,че ви харесват диалозите ни!
  • Здравей, Мария!
    Виждам,че вече си отпочинала след празника!Поздрав!
  • Мо,скъпи... какво незпълнено желание мога да имам,когато ти ги предугаждаш, още преди да са се появили и задоволяваш всичките ми капризи!Само как можахме вместо синьо да си купим Черно море?

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...