Aug 17, 2006, 7:20 PM

Признавам те за бог на любовта ни

  Poetry
861 0 11
Lycki & Mojsei


-Към мен 
си щедра, мила
и аз
затуй съм
твоят роб,
че ти даряваш ме
със сила
и не за ден и два -
до гроб.


-На чувства
ти си тъй богат,
че радост буйна
ме опива,
признаваш,
че си с мен благат,
а това ми дава
много сила.



-Любовен порив
ни е вест,
а той живец е млад,
превърнат
в гордост,
а и в чест -
достойна мяра
на връхлитащ глад.


-От този извор чист
аз пия,
дори в капаните,
когато падам
и няма нужда
да го крия -
чрез тази сила
мога и да страдам.


-Тази радост
ни помага
да се справяме
с беди,
аз ти казвам,
че си драга,
ходим
в чистите следи.



-Признавам те
за бог
на любовта ни,
а тя
от зло
умело пък
ни брани.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави и на двама ви Роси!!! Токова чист, искрен стих!!!
  • Мило Лъки,
    Това с моретата някак си ще го уредим, но възникна нова трудност. Нали исакш да ти купя сайт? Но как да стане, след като без да искахме интегрирахме два сайта? Сега вместо един, ще трябва да ти купя два сайта!? Дали да не потърся моя приятел - ХИПО, за да се допитаме до него, той е такъв експерт по тези въпроси.
    До скоро, мила!
  • Здравей, Дими!Здравей, Деси!
    Радвам се,че ви харесват диалозите ни!
  • Здравей, Мария!
    Виждам,че вече си отпочинала след празника!Поздрав!
  • Мо,скъпи... какво незпълнено желание мога да имам,когато ти ги предугаждаш, още преди да са се появили и задоволяваш всичките ми капризи!Само как можахме вместо синьо да си купим Черно море?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...