17.08.2006 г., 19:20

Признавам те за бог на любовта ни

860 0 11
Lycki & Mojsei


-Към мен 
си щедра, мила
и аз
затуй съм
твоят роб,
че ти даряваш ме
със сила
и не за ден и два -
до гроб.


-На чувства
ти си тъй богат,
че радост буйна
ме опива,
признаваш,
че си с мен благат,
а това ми дава
много сила.



-Любовен порив
ни е вест,
а той живец е млад,
превърнат
в гордост,
а и в чест -
достойна мяра
на връхлитащ глад.


-От този извор чист
аз пия,
дори в капаните,
когато падам
и няма нужда
да го крия -
чрез тази сила
мога и да страдам.


-Тази радост
ни помага
да се справяме
с беди,
аз ти казвам,
че си драга,
ходим
в чистите следи.



-Признавам те
за бог
на любовта ни,
а тя
от зло
умело пък
ни брани.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и на двама ви Роси!!! Токова чист, искрен стих!!!
  • Мило Лъки,
    Това с моретата някак си ще го уредим, но възникна нова трудност. Нали исакш да ти купя сайт? Но как да стане, след като без да искахме интегрирахме два сайта? Сега вместо един, ще трябва да ти купя два сайта!? Дали да не потърся моя приятел - ХИПО, за да се допитаме до него, той е такъв експерт по тези въпроси.
    До скоро, мила!
  • Здравей, Дими!Здравей, Деси!
    Радвам се,че ви харесват диалозите ни!
  • Здравей, Мария!
    Виждам,че вече си отпочинала след празника!Поздрав!
  • Мо,скъпи... какво незпълнено желание мога да имам,когато ти ги предугаждаш, още преди да са се появили и задоволяваш всичките ми капризи!Само как можахме вместо синьо да си купим Черно море?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...