5 mar 2014, 23:37

Признаване

963 0 9

Как така съм от тебе обсебен

и е луднало мойто сърце –

все за тебе уви, непотребен,

като облак за синьо небе...

 

Като пламък очите огрял,

отразил друг влюбен у тях,

да се рее като  граал,

осветен, преди първия грях...

 

Иманяр съм, а ти си телец –

златен, ценен и прокълнат...

Аз съм просто чергар, пришълец –

в твоя тих и безупречен свят.

 

И протегнал към тебе ръце

искам някак да върна назад –

теб и времето... Искам да спре,

в миг поне, този вехт маскарад.

 

От изтъркани думи перото,

искам глътка дъх да поеме...

И не искам да пиша: „защото

и понеже, и трябва ми време”!

 

Моя пълна и ясна луна...

Тиха... Огнена моя жарава –

ти за мене си лъч светлина

в тъмнината на мойта забрава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А аз просто съм впечатлена от лекотата, с която си служиш с думите и от гледната ти точка на нещата! Обичам различни и оригинални гледни точки
  • За съжаление, тук си много прав, защото идеализмът на поетите, често получава отрезвителен шут по задника от реалността!

    П.С. Граала е сравнение на другия пламък (разбирай любовник), който вижда отразен в очите на главната героиня, същия певач, посветил стихът си на нея. Оглеждайки се в очите и авторът разбира, че нейното сърце е отдадено на друг, който пък на нея и се вижда, като "свещена чаша". Т.е. сърцето и вече е заето и в него няма място за нов "потир"! Как само ме караш, да си правя литературен автоанализ Но, благодаря ти за това любопитство - то, само ми подсказва, че има хора, които като теб обичат да не реагират първосигнално по звукова импатия, но първо се опитват да осмислят казусите на представеното творение. За мен е удоволствие да общувам с такива "подозрителни типове"!
  • Поздрави, бай Антоан! Персоната възпята в тази "песен" събужда сравнение за огромна ценност в "певача", посветил стихът си на нея. За него, тя е несравнимо богатство, подобно на недостижимия "златен телец". Ако трябва да укоряваш, трябва да кориш автора за неговото сравнение, съизмеримо с най-човешкото чувство - егоизма и алчността, а не хипотетичната главна героиня! С други думи - "човек съм, следователно, нищо човешко не ми е чуждо". Прегледай още веднъж текста и ще се убедиш, че не си го изтълкувал съвсем правилно!
  • Здравейте Елена, Минка, Жанет, Исма и Марто! Благодаря, че посетихте това мое творенийце и откликнахте, според усещанията си за него! За сетен път се убеждавам, като автор, че не това, което считам за качествено написано от мен, достига до "трепетите" в душите на читателите. С доста голямо удивление установих, че някои мои почитатели, за които не съм и подозирал ме цитират из нета с някои мои стари стихотворения. Но, както казват французите "Се ла ви" - нейно величество публиката (в случая читателите), винаги имат право, когато оценяват. Откакто започнах да пиша и текстове за музика, установих, че и моето мнение за авторовите музикални произведения на творците от музикалното поприще, не винаги се покриват с техните такива. Явно вкус с вкус си нямат, както казваше баба ми "еша" (прилика). Благодарско, още веднъж за отклика и дано по-често да уцелвам десятката на "настрроенията" ви.
  • И аз,и аз!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...