5.03.2014 г., 23:37

Признаване

960 0 9

Как така съм от тебе обсебен

и е луднало мойто сърце –

все за тебе уви, непотребен,

като облак за синьо небе...

 

Като пламък очите огрял,

отразил друг влюбен у тях,

да се рее като  граал,

осветен, преди първия грях...

 

Иманяр съм, а ти си телец –

златен, ценен и прокълнат...

Аз съм просто чергар, пришълец –

в твоя тих и безупречен свят.

 

И протегнал към тебе ръце

искам някак да върна назад –

теб и времето... Искам да спре,

в миг поне, този вехт маскарад.

 

От изтъркани думи перото,

искам глътка дъх да поеме...

И не искам да пиша: „защото

и понеже, и трябва ми време”!

 

Моя пълна и ясна луна...

Тиха... Огнена моя жарава –

ти за мене си лъч светлина

в тъмнината на мойта забрава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз просто съм впечатлена от лекотата, с която си служиш с думите и от гледната ти точка на нещата! Обичам различни и оригинални гледни точки
  • За съжаление, тук си много прав, защото идеализмът на поетите, често получава отрезвителен шут по задника от реалността!

    П.С. Граала е сравнение на другия пламък (разбирай любовник), който вижда отразен в очите на главната героиня, същия певач, посветил стихът си на нея. Оглеждайки се в очите и авторът разбира, че нейното сърце е отдадено на друг, който пък на нея и се вижда, като "свещена чаша". Т.е. сърцето и вече е заето и в него няма място за нов "потир"! Как само ме караш, да си правя литературен автоанализ Но, благодаря ти за това любопитство - то, само ми подсказва, че има хора, които като теб обичат да не реагират първосигнално по звукова импатия, но първо се опитват да осмислят казусите на представеното творение. За мен е удоволствие да общувам с такива "подозрителни типове"!
  • Поздрави, бай Антоан! Персоната възпята в тази "песен" събужда сравнение за огромна ценност в "певача", посветил стихът си на нея. За него, тя е несравнимо богатство, подобно на недостижимия "златен телец". Ако трябва да укоряваш, трябва да кориш автора за неговото сравнение, съизмеримо с най-човешкото чувство - егоизма и алчността, а не хипотетичната главна героиня! С други думи - "човек съм, следователно, нищо човешко не ми е чуждо". Прегледай още веднъж текста и ще се убедиш, че не си го изтълкувал съвсем правилно!
  • Здравейте Елена, Минка, Жанет, Исма и Марто! Благодаря, че посетихте това мое творенийце и откликнахте, според усещанията си за него! За сетен път се убеждавам, като автор, че не това, което считам за качествено написано от мен, достига до "трепетите" в душите на читателите. С доста голямо удивление установих, че някои мои почитатели, за които не съм и подозирал ме цитират из нета с някои мои стари стихотворения. Но, както казват французите "Се ла ви" - нейно величество публиката (в случая читателите), винаги имат право, когато оценяват. Откакто започнах да пиша и текстове за музика, установих, че и моето мнение за авторовите музикални произведения на творците от музикалното поприще, не винаги се покриват с техните такива. Явно вкус с вкус си нямат, както казваше баба ми "еша" (прилика). Благодарско, още веднъж за отклика и дано по-често да уцелвам десятката на "настрроенията" ви.
  • И аз,и аз!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...