Как така съм от тебе обсебен
и е луднало мойто сърце –
все за тебе уви, непотребен,
като облак за синьо небе...
Като пламък очите огрял,
отразил друг влюбен у тях,
да се рее като граал,
осветен, преди първия грях...
Иманяр съм, а ти си телец –
златен, ценен и прокълнат...
Аз съм просто чергар, пришълец –
в твоя тих и безупречен свят.
И протегнал към тебе ръце
искам някак да върна назад –
теб и времето... Искам да спре,
в миг поне, този вехт маскарад.
От изтъркани думи перото,
искам глътка дъх да поеме...
И не искам да пиша: „защото
и понеже, и трябва ми време”!
Моя пълна и ясна луна...
Тиха... Огнена моя жарава –
ти за мене си лъч светлина
в тъмнината на мойта забрава.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени