Senni (Силвия)
162 1968
14 dic 2007, 8:19

Призрачен град 

  Poesía » Filosófica
568 0 21

ПРИЛЕПНИ ШЕПОТИ,

ПОКРИТИ ТАЙНИ,

ПРИПОМНЕНИ СПОМЕНИ,

ЗНОЙНИ, НЕЗНАЙНИ.

ЗАТВАРЯМ ОЧИТЕ СИ,

ПРИБИРАМ РЪЦЕТЕ,

СПИРАМ СЪРЦЕТО СИ,

НЕ ПОГЛЕЖДАМ ЛИЦЕТО...

ХОРА РАЗПЛАКАНИ,

ДРУГИ ЩАСТЛИВИ,

ВИЖДАМ НА ПРИЛИВИ

ИГРИ САМОДИВИ,

СЪЛЗИ РАЗМАЗАНИ,

ПРАЗНИЧЕН ГРАД,

НЯКОЙ Е СМАЗАН,

ПОТЪНАЛ ВЪВ ХЛАД.

НЯКОЙ Е ВЕДЪР,

А ДРУГ ВЪВ ПОКОЙ

ТЪЖЕН И СЛОЖЕН,

ОСТАВА СИ СВОЙ,

ОСТАВА ЗАМИСЛЕН,

ОБРЕЧЕН БЕЗКРАЙНО,

БЕЗ СЛЪНЦЕ И ЦВЯТ,

НАДЕЖДЕН ПОТАЙНО...

ЗЕМЯТА ОБРЪЩАМ,

ВЪЗДУХ ПРЕГРЪЩАМ,

НЕ ВИЖДАМ ПРОСТОРА,

ОБРЕЧЕН Е ВЗОРЪТ

НА ВЕЧНАТА СТРЯХА

ДА БЪДЕ ПОКОЯ,

НЕ МОЯ...

МОЖЕ БИ ТВОЯ.

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??