Senni (Силвия)
162 1968
14.12.2007 г., 8:19 ч.

Призрачен град 

  Поезия » Философска
609 0 21

ПРИЛЕПНИ ШЕПОТИ,

ПОКРИТИ ТАЙНИ,

ПРИПОМНЕНИ СПОМЕНИ,

ЗНОЙНИ, НЕЗНАЙНИ.

ЗАТВАРЯМ ОЧИТЕ СИ,

ПРИБИРАМ РЪЦЕТЕ,

СПИРАМ СЪРЦЕТО СИ,

НЕ ПОГЛЕЖДАМ ЛИЦЕТО...

ХОРА РАЗПЛАКАНИ,

ДРУГИ ЩАСТЛИВИ,

ВИЖДАМ НА ПРИЛИВИ

ИГРИ САМОДИВИ,

СЪЛЗИ РАЗМАЗАНИ,

ПРАЗНИЧЕН ГРАД,

НЯКОЙ Е СМАЗАН,

ПОТЪНАЛ ВЪВ ХЛАД.

НЯКОЙ Е ВЕДЪР,

А ДРУГ ВЪВ ПОКОЙ

ТЪЖЕН И СЛОЖЕН,

ОСТАВА СИ СВОЙ,

ОСТАВА ЗАМИСЛЕН,

ОБРЕЧЕН БЕЗКРАЙНО,

БЕЗ СЛЪНЦЕ И ЦВЯТ,

НАДЕЖДЕН ПОТАЙНО...

ЗЕМЯТА ОБРЪЩАМ,

ВЪЗДУХ ПРЕГРЪЩАМ,

НЕ ВИЖДАМ ПРОСТОРА,

ОБРЕЧЕН Е ВЗОРЪТ

НА ВЕЧНАТА СТРЯХА

ДА БЪДЕ ПОКОЯ,

НЕ МОЯ...

МОЖЕ БИ ТВОЯ.

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??