7 jun 2017, 20:36

Призрачни криле

Poesía

747 10 15

Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното,
което ще си спомняш...
В далечните провинции на залеза
една изгубила се пеперуда
не стига Омагьосаното цвете.
Крилата й, до вчера - Знаме на надеждата,
сега са само призрачни парчета равнини -
от тялото към нищото
оставащото продължение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елка (Елка Тодорова)

Философски за края...Какво красиво сравнение с прекършени крила на пеперуда! Поздравления за стиха!

2018-09-01T21:41:37+03:00
dreamsinrhymes (dreamsinrhymes)

Това не е ли най-хубавото, коета ни даряват подобни стихове - свободно поле за интерпретация? А в нея не може да има грешни отговори... Написането ми напомя, че ще дойде миг да се запитам "живял ли си"? А дали нашият реален свят не е "омагьосаното цвете"? Знам ли...

2017-06-16T05:32:36+03:00
voda (Елица Ангелова)

Много символичен текст. Замислям се над всеки ред и предпочитам да мълча, вместо да изопача смисъла му с неадекватно тълкуване.
Толкова сме далече един от друг – като стил, Мисана!
Пожелавам ти светло вдъхновение!

2017-06-09T02:44:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всеки един от вас, скъпи колеги по перо и приятели, за това, че отделихте внимание на стиха ми. Било чрез коментар, оценка или поставяне в Любими. Желая ви нестихващ и ползотворен прилив на вдъхновение!

2017-06-08T23:51:23+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Голям финал...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2017-06-08T18:18:28+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0