7 jun 2017, 20:36

Призрачни криле

Poesía

751 10 15

Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното,
което ще си спомняш...
В далечните провинции на залеза
една изгубила се пеперуда
не стига Омагьосаното цвете.
Крилата й, до вчера - Знаме на надеждата,
сега са само призрачни парчета равнини -
от тялото към нищото
оставащото продължение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елка (Елка Тодорова)

Философски за края...Какво красиво сравнение с прекършени крила на пеперуда! Поздравления за стиха!

2018-09-01T21:41:37+03:00
dreamsinrhymes (dreamsinrhymes)

Това не е ли най-хубавото, коета ни даряват подобни стихове - свободно поле за интерпретация? А в нея не може да има грешни отговори... Написането ми напомя, че ще дойде миг да се запитам "живял ли си"? А дали нашият реален свят не е "омагьосаното цвете"? Знам ли...

2017-06-16T05:32:36+03:00
voda (Елица Ангелова)

Много символичен текст. Замислям се над всеки ред и предпочитам да мълча, вместо да изопача смисъла му с неадекватно тълкуване.
Толкова сме далече един от друг – като стил, Мисана!
Пожелавам ти светло вдъхновение!

2017-06-09T02:44:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всеки един от вас, скъпи колеги по перо и приятели, за това, че отделихте внимание на стиха ми. Било чрез коментар, оценка или поставяне в Любими. Желая ви нестихващ и ползотворен прилив на вдъхновение!

2017-06-08T23:51:23+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Голям финал...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2017-06-08T18:18:28+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0