7.06.2017 г., 20:36

Призрачни криле

745 10 15

Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното,
което ще си спомняш...
В далечните провинции на залеза
една изгубила се пеперуда
не стига Омагьосаното цвете.
Крилата й, до вчера - Знаме на надеждата,
сега са само призрачни парчета равнини -
от тялото към нищото
оставащото продължение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Философски за края...Какво красиво сравнение с прекършени крила на пеперуда! Поздравления за стиха!
  • Това не е ли най-хубавото, коета ни даряват подобни стихове - свободно поле за интерпретация? А в нея не може да има грешни отговори... Написането ми напомя, че ще дойде миг да се запитам "живял ли си"? А дали нашият реален свят не е "омагьосаното цвете"? Знам ли...
  • Много символичен текст. Замислям се над всеки ред и предпочитам да мълча, вместо да изопача смисъла му с неадекватно тълкуване.
    Толкова сме далече един от друг – като стил, Мисана!
    Пожелавам ти светло вдъхновение!
  • Благодаря на всеки един от вас, скъпи колеги по перо и приятели, за това, че отделихте внимание на стиха ми. Било чрез коментар, оценка или поставяне в Любими. Желая ви нестихващ и ползотворен прилив на вдъхновение!
  • Голям финал...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...