Jun 7, 2017, 8:36 PM

Призрачни криле

  Poetry
746 10 15

Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното,
което ще си спомняш...
В далечните провинции на залеза
една изгубила се пеперуда
не стига Омагьосаното цвете.
Крилата й, до вчера - Знаме на надеждата,
сега са само призрачни парчета равнини -
от тялото към нищото
оставащото продължение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Философски за края...Какво красиво сравнение с прекършени крила на пеперуда! Поздравления за стиха!
  • Това не е ли най-хубавото, коета ни даряват подобни стихове - свободно поле за интерпретация? А в нея не може да има грешни отговори... Написането ми напомя, че ще дойде миг да се запитам "живял ли си"? А дали нашият реален свят не е "омагьосаното цвете"? Знам ли...
  • Много символичен текст. Замислям се над всеки ред и предпочитам да мълча, вместо да изопача смисъла му с неадекватно тълкуване.
    Толкова сме далече един от друг – като стил, Мисана!
    Пожелавам ти светло вдъхновение!
  • Благодаря на всеки един от вас, скъпи колеги по перо и приятели, за това, че отделихте внимание на стиха ми. Било чрез коментар, оценка или поставяне в Любими. Желая ви нестихващ и ползотворен прилив на вдъхновение!
  • Голям финал...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...