Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели...
И тръгвам боса, само са скали,
нозете ми са в рани и бодли...
Как искам аз в ума му в миг да влезна...
Ах, звездна нощ...
Блестят звезди, а всичко в мен боли,
когато знам, че бездна ни дели...
Чак иде ми тъй призрачна и бледна
след гибел кратка аз в пръстта да легна...
Тъй тъжно е рондото ми..., нали...?
Ах, звездна нощ...
© Светла Асенова Todos los derechos reservados