2.01.2020 г., 0:12 ч.
Призрачно рондо
Призрачно рондо
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели...
И тръгвам боса, само са скали,
нозете ми са в рани и бодли...
Как искам аз в ума му в миг да влезна...
Ах, звездна нощ...
Блестят звезди, а всичко в мен боли,
когато знам, че бездна ни дели...
Чак иде ми тъй призрачна и бледна
след гибел кратка аз в пръстта да легна...
Тъй тъжно е рондото ми..., нали...?
Ах, звездна нощ...
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
😊...
-
По устните ми като вятър преминаваш... 😋
-
Искаш ли ново вдъхновение? 🙂
-
Женското сърце винаги е било една голяма загадка...
Поне за вас - мъжете... 😀😀😀
А дали аз и лирическата ми героиня сме една и съща жена няма да кажа никога...
Никога, никога, никога... 😋 -
Благодаря ти, Асенчо!
-
Благодаря ти, Марко!
Винаги ми е много приятно, когато идваш тук... -
Пореден красив стих !
-
Благодаря ти, Кате!
Радвам се, че си тук... -
Поздравления за стиха ти, Светла!
-
Той е виновен, Гавраил... 😀
За всичко е виновен той - и за мрачното рондо, и за тази звездна нощ...
А на теб ти желая безброй звездни нощи, в които да не спираш да пишеш...
Бъди здрав... -
След тази звездна нощ
ми стана толкоз мрачно
лиричната останала без мощ
ах колко ми е страшно,страшно... -
Благодаря ти, Ангелче!
Нека нощите ти все са звездни...
-
Благодаря ти, Жени! ❤
Радвам се, че намираш красота в това тъжно мое рондо...
Малък сладък Амур... 😋
Чакам следващото ти малко сладко стихче с нетърпение...
Дали пък няма да е посветено отново на тъжната контеса... 🤔
Кой знае... -
Недей така! Ще хвана диабет!
И ще пропиша горчива поезия от мъка. -
красиво е това рондо, Светле!
-
Дани... 🙂
Въздъхваш заедно с мен...
Ах, звездна нощ...
Благодаря ти! -
!!! Тъй тъжно е рондото ми..., нали...?
Ах, звездна нощ... -
Благодаря ти, Амурчо! 😜
Сладък си, като малките ти сладки стихчета... -
Амур съм. Не е лошо да си тра-ла-ла, защото животът и без това е сложен. И колкото повече задълбаваш в него, толкова по-сложен става. Затова, сама си слагай рими на Амур, нали си контеса-поетеса. Усмихвай се, намигай на намигащите и всичко ще е на шест.
-
Но колко може да си щур
изпращайки ми таз стрела...
Ако ти самия си Амур,
тогава аз съм тра - ла - ла... 😋
...
...
Благодаря ти!
Наистина ме забавляваш... -
Не ми харесва кратката ти гибел, затова ще ти пусна нещо развеселяващо:
Отзад попадна, май стрелата,
завързана на дълъг шнур.
Не се чуди, че те болят краката,
пронизах те, защото съм Амур.
И ще се влюбиш неизбежно,
не в кой да е, а точно в мен.
Не се цупи, а гледай нежно,
защото днес е хубав ден.
В душата ти прелитат птички,
ухае сладко пролетта,
чаровно ти намигат всички,
защото ти си любовта. -
Да, да...
Телефона е виновен...😋 -
Ах, тези телефони! Вместо "о" съм натиснал "е"!
-
Още не си изтрезнял...
-
Призрачно ренде.
-
Благодаря ти, Ангел!
Винаги си толкова мил...
Думите ти утешават...
А верноста ти, като читател е трогателна... -
Как болката в стиха ти да стопя?
Дали със стих пропит със много нежност?
Да бъда остров Щастие във океана от лъжа?
Очакван пристан в тъмна безнадеждност?
Изправен като фар на този бряг горя!
Звездите път ще ти покажат в болката безбрежност...
Много ме развълнува с твоето разкошно "Призрачно рондо" Светла!
Благодаря Ти за изтънченото удоволствие! -
Благодаря ти, Марианка!
Толкова ми е приятно да те видя тук... ❤
Благодаря ти, Мария!
Така мили са думите ти... ❤
Благодаря ти, Деничка!
Много се радвам на свежото ти присъствие... ❤ -
Чудесно е. ❤️
-
Светле, отново се насладих на таланта ти!
При теб думите се превръщат в магия!
Нека Новата година ти донесе вдъхновяващи изживявания за перото и бисерни моменти за сърцето!💋💖🎅
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
