Призраци
В бяла призрачност така,
в бяла призрачност вървя,
в бяла призрачност сега,
със теб да бъда в самота.
Ден след ден във мен отмина
и ето - днес си по-любима,
истински красива и добра
и носиш в себе си следа -
след теб ли искаш да вървя,
или във себе си да спра,
подобно стар, ненужен механизъм,
без жалка доза оптимизъм,
а сякаш призрак блед и кух,
да бъда искаш сляп и глух.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златко Тошков Todos los derechos reservados
