Призраци

22 abr 2009, 8:42

Poesía

426 0 1

В бяла призрачност така,

в бяла призрачност вървя,

в бяла призрачност сега,

със теб да бъда в самота.

Ден след ден във мен отмина

и ето - днес си по-любима,

истински красива и добра

и носиш в себе си следа -

след теб ли искаш да вървя,

или във себе си да спра,

подобно стар, ненужен механизъм,

без жалка доза оптимизъм,

а сякаш призрак блед и кух,

да бъда искаш сляп и глух.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2009-04-22T09:18:01+03:00

Харесах! Различно е...! Поздрави!