vixi (Яна)
125 11
11 jul 2011, 9:41

Призрак 

  Poesía » De amor
709 0 3

От призраци преди не се боях,
как миналото може да ме плаши?
Но днес усещам тъмен страх,
че всички тези спомени са ваши.
Знам - с мен си, аз съм във ръцете ти,
но в миналото ти и тя била е тук
и искам да извикам "Моля ви, кажете ми",
но тихо те прегръщам и не казвам звук.
От призраци не се боях до вчера,
но щом затворя даже и очите си
пред образа ù всеки път треперя,
изплашена за нас и за мечтите ни.
Обичам те и няма да я гоня,
че тя те е направила такъв за мен
и дума даже няма да пророня,
щом с мен започваш своя ден.
От призраци до днес ме беше страх
и ти не се боиш, дори и да отричаш,
защото те са във сандъка прах -
не ме е страх, докато ме обичаш!

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??