10 ago 2013, 20:23

Призрак балкански

  Poesía » Civil
767 0 5

Опомни се навреме, човеко!

Поразтъркай очите си, брат!
Не е нужно да ходиш далеко -
до Чикаго, а после назад.

 

Тук си имаме призрак балкански.
Много явен... Дори вездесъщ.
Той изпълва душите пиянски
и царува нашир и надлъж.

 

Все едно му е кой управлява.
Ляво, дясно, са баш комшулук.
Във дисагите пъха държава
и мирише на чесън и лук.

 

Либерал или сбита консерва.
С обещания - вчера за днес.
Той владее на масите нерва
и го дърпа с премерен финес.

 

Простотия си има в излишък.
Тя за него е жезъл и власт.
Сто пера са готови да пишат,
че е господ на всеки от нас.

 

Със мускалчета, шменти-капели,
ни омайва и здраво държи.
И го следваме живи-умрели
за едните надути лъжи.

 

Опомни се навреме, човеко!
Поразтъркай очите си, виж!
Тоя, който разстреля Алеко,
сто години кове си престиж.

 

Призрак броди в земята ни клета.
Като вирус, от власт пощурял.
А Щастливецът - там на небето,
ни се чуди на тъжния хал...

 

(Възходът на падението)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като за учебник!Аплодисменти!
  • Благодаря ви - Елена, Пламен и Росица! Бъдете щастливци!
  • Много точно и силно. Браво!
  • От сто години до днес печели всички избори!Аферим ти Бай Ганьо!Машалах!
    До като гласуват само пенсионерите и продалите гласа си все ще е така.Трябва да се вьведе задьлжително гласуване,иначе сме обречени!
  • А Щастливецът - там на небето,
    ни се чуди на тъжния хал...
    Много вярно казано! Споделям!
    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...