Опомни се навреме, човеко!
Поразтъркай очите си, брат!
Не е нужно да ходиш далеко -
до Чикаго, а после назад.
Тук си имаме призрак балкански.
Много явен... Дори вездесъщ.
Той изпълва душите пиянски
и царува нашир и надлъж.
Все едно му е кой управлява.
Ляво, дясно, са баш комшулук.
Във дисагите пъха държава
и мирише на чесън и лук.
Либерал или сбита консерва.
С обещания - вчера за днес.
Той владее на масите нерва
и го дърпа с премерен финес.
Простотия си има в излишък.
Тя за него е жезъл и власт.
Сто пера са готови да пишат,
че е господ на всеки от нас.
Със мускалчета, шменти-капели,
ни омайва и здраво държи.
И го следваме живи-умрели
за едните надути лъжи.
Опомни се навреме, човеко!
Поразтъркай очите си, виж!
Тоя, който разстреля Алеко,
сто години кове си престиж.
Призрак броди в земята ни клета.
Като вирус, от власт пощурял.
А Щастливецът - там на небето,
ни се чуди на тъжния хал...
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин Всички права запазени