AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
8 oct 2015, 21:15  

Призракът 

  Poesía » Del paisaje
396 0 4

Призракът от моето минало
появи се тази нощ за последно.
Открехна тихичко вратата –
"Сбогом" прошепна ми напевно.

 

Окована във веригите на безспирното отчаяние,

умоляваха го очите – натежаха сълзи,

"Не си отивай.." – крещях с отекващо мълчание,
последва усмивка-поклон – следи от искри.

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Галифрей!
  • Поне се е сбогувал призракът. Интересна творба.
  • Благодаря ти, Мисана! Красиво съдържание има и твоят коментар!
    Илко, благодаря ти, че прочете! Харесва ми позицията, която излагаш! Благодаря ти за съвета!
  • Идва един момент, когато миналото се трансформира в нещо недосегаемо.
    В този случай хората от миналото ни посещават в сънища или ни срещат наяве, сякаш искат да ни кажат сбогом, за да минат към отдалечената орбита на мистичната Ниберу. Те наистина стават като призраци.

    Поздравление, Тони! Красив стих си написала. И съдържателен.
Propuestas
: ??:??