Призракът

Oct 8, 2015, 9:15 PM 2016-10-16T00:41:55+03:00

Poetry » Landscape

397 0 4

Призракът от моето минало
появи се тази нощ за последно.
Открехна тихичко вратата –
"Сбогом" прошепна ми напевно.

Окована във веригите на безспирното отчаяние,

умоляваха го очите – натежаха сълзи,

"Не си отивай.." – крещях с отекващо мълчание,
последва усмивка-поклон – следи от искри.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2016-01-23T10:46:03+02:00

Благодаря ти, Галифрей!
Galifray (Галифрей Михайлов)

2016-01-21T17:19:21+02:00

Поне се е сбогувал призракът. Интересна творба.
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2015-10-09T11:07:36+03:00

Благодаря ти, Мисана! Красиво съдържание има и твоят коментар!
Илко, благодаря ти, че прочете! Харесва ми позицията, която излагаш! Благодаря ти за съвета!
vega666 (Младен Мисана)

2015-10-08T21:30:21+03:00

Идва един момент, когато миналото се трансформира в нещо недосегаемо.
В този случай хората от миналото ни посещават в сънища или ни срещат наяве, сякаш искат да ни кажат сбогом, за да минат към отдалечената орбита на мистичната Ниберу. Те наистина стават като призраци.

Поздравление, Тони! Красив стих си написала. И съдържателен.