26 mar 2024, 6:55

Призвание 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
232 0 2

Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.

 

Във утрин такава и аз съм родена,
дъхът ми най-първи ухае на пролет,
на дързост и гордост, на гняв що обзема
душа, покосена в свободния полет.

 

Затуй ненавиждам съдбите разбити,
сълзите напразни, ленивите духом,
гладът ми за правда е тъй ненаситен,
че даже да стенат, оставам аз глуха.

 

Но видя ли воля за бой, моментално
на помощ притичвам се, без уговорки,
дългът е за мене едничък - сакрален
пред погледа звезден, всевиждащо зорък.

 

Одежди - доспехи в червено и черно,
гримът ми е тъмен, а устните парят,
затъкнала страшно оръжие древно,
портал към поредната битка отварям.

 

И битка след битка романа написвам
в лирично-епичния стил на живота,
с желязо и пламък е пътят орисан,
по който катеря аз свойта Голгота.
 

P. S. На вчерашния празник Благовец аз празнувах своя рожден ден. Стихотворението изразява личната житейска философия на един Дракон (по китайския календар) и Овен (според тукашната астрология) попаднал в друго време и друг свят. С пожелание всеки да намери пътя си, както и да го извърви докрай!

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Надежда! Честито и на теб отново на патерица!
  • Логнах се само за да ти честитя и тук, зодийке. Светът е наш, трябва само да го поискаме.
Propuestas
: ??:??