Призвание
Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена,
дъхът ми най-първи ухае на пролет,
на дързост и гордост, на гняв що обзема
душа, покосена в свободния полет.
Затуй ненавиждам съдбите разбити,
сълзите напразни, ленивите духом,
гладът ми за правда е тъй ненаситен,
че даже да стенат, оставам аз глуха.
Но видя ли воля за бой, моментално
на помощ притичвам се, без уговорки,
дългът е за мене едничък - сакрален
пред погледа звезден, всевиждащо зорък.
Одежди - доспехи в червено и черно,
гримът ми е тъмен, а устните парят,
затъкнала страшно оръжие древно,
портал към поредната битка отварям.
И битка след битка романа написвам
в лирично-епичния стил на живота,
с желязо и пламък е пътят орисан,
по който катеря аз свойта Голгота.
P. S. На вчерашния празник Благовец аз празнувах своя рожден ден. Стихотворението изразява личната житейска философия на един Дракон (по китайския календар) и Овен (според тукашната астрология) попаднал в друго време и друг свят. С пожелание всеки да намери пътя си, както и да го извърви докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
