Да тренираш трябва повторение

Не допускай да ти казват мазохист

Както и в това стихотворение

И на стадиона действай ти като артист...

Горе над тебе слънце блещукащо

Почнеш ли не можеш да се спреш

Пулсът вдигнат, сърцето биещо

И напрежение като в гърмеж

Секундите текат, не се бави,

просто промени си мирогледа

Хронометъра засича, ти се изправи 

Вкусил си онази сладка победа

Но накрая осъзнат пристъпваш,

Че маловажно е в класацията кой си бил

А удовлетворението от всичко и въздъхваш

Чувствайки хармония и пълнота добил!