13 nov 2005, 21:34

Проблясват сълзи...

  Poesía
1.3K 0 5
  • Морето се оглежда във очите ти.
    Сребреят чайките в косите ми.
    Повява бризът и полека
     се ражда лунната пътека.

    .Вълните пеят в своя ритъм,
    вървя по плажа и се скитам..
    .Раздира тишината с крясък
     птица закъсняла.
    Фарът хвърля своя блясък,
    прибоят пее за раздяла.

    Проблясват сълзи под клепачите
    и мисля,че умирам.
    Че искам силно да заплача,
     едва ли подозираш.

    Бургаска нощ,
    вълни,
    морето,
    звездите,
    лодките и плажа,
    "сърцето плаче",
    е което искам да ти кажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...