16 jun 2020, 8:58  

Пробождане 

  Poesía » De amor
759 3 7

Догоря и последната свещ,

разтопи се докрай с тъжен съсък.

Любовта е била само вещ,

разглоби се при силния сблъсък.

Притъпи сетивата студа,

тампонира, превърза душата,

татуира, маскира следа

и прецизно свали абоката.

Скришом вената дълго туптя

и напомня пробождане люто,

като скъсана струна трептя,

ви от болка безгласно, нечуто.

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ангелче! Дано личи, че тъжното отминава.
  • Дано си добра орисница, Красе! ☺
  • Много хирургически подход... любовта следва сянката на всеки пулс. Сега нека дъгата се появи
  • Благодаря, Наде! Зарадва ме, тъкмо се измъкнах от бурята по Балкана.☺
  • Дишай, Светулчице и светИ!
  • Всяка тъга е на талази, след нея идва и светла вълна. Радвам се, че се отбиваш, смело момиче!
  • Светулке, много тъжно!
Propuestas
: ??:??