Догоря и последната свещ,
разтопи се докрай с тъжен съсък.
Любовта е била само вещ,
разглоби се при силния сблъсък.
Притъпи сетивата студа,
тампонира, превърза душата,
татуира, маскира следа
и прецизно свали абоката.
Скришом вената дълго туптя
и напомня пробождане люто,
като скъсана струна трептя,
ви от болка безгласно, нечуто.
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
