17 abr 2007, 1:36

ПРОБУЖДАНЕ

  Poesía
634 0 1
Пробудихме от зимен сън,
заспалите във нас копнежи
и жизнерадостния звън,
от нови страсти и стремежи.

Смирени почваме на чисто,
пропуснатия шанс се връща
и в  повече не е излишно,
добре дошъл е в наш`та къща.

Жаждата за идните утра,
зареждат ни със много сили,
вярата в успеха им сега,
пак прави ни недостижими.

Съпътствани от дар безценен,
рамо нечие в тъга и радост,
 различно, казва, да  погледнем,
на таз  невероятна младост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...