9 ene 2020, 21:01

Пробуждане

  Poesía » Otra
802 0 0

Разтворих мрачните завеси,

почувствах светлината, беше спомен,

Но Слънцето с лъчите си отнесе

студът във мен, денят дъждовен!

 

Къде ли бях? Светът погледнах,

усмивката потърсих, още спеше.

Забързах се, тъгата срещнах,

дали си тръгваше, или не беше...

 

Живях във дни със спряло време,

без радост, обич, топлина.

Какво ли още можеше да вземе,

преди да се събудя от съня.

 

Но нещо ме докосна. Странно чувство. Изгубено, забравено вълнение.

Дали надежда бе, или изкуство,

достигнат бряг, вълна, спасение!

 

Внезапно се отказах сред поляни,

обсипани от горски аромати.

Дълбоко дъх поех, протегнах длани,

и мисълта към тебе ме изпрати!

 

И без да осъзнавам се понесох

към друг живот със порив див,

и мракът някъде отнесох,

почувствах се отново жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...