Разтворих мрачните завеси,

почувствах светлината, беше спомен,

Но Слънцето с лъчите си отнесе

студът във мен, денят дъждовен!

Къде ли бях? Светът погледнах,

усмивката потърсих, още спеше.

Забързах се, тъгата срещнах,

дали си тръгваше, или не беше...

Живях във дни със спряло време,

без радост, обич, топлина.

Какво ли още можеше да вземе,

преди да се събудя от съня.

Но нещо ме докосна. Странно чувство. Изгубено, забравено вълнение.

Дали надежда бе, или изкуство,

достигнат бряг, вълна, спасение!

Внезапно се отказах сред поляни,

обсипани от горски аромати.

Дълбоко дъх поех, протегнах длани,

и мисълта към тебе ме изпрати!

И без да осъзнавам се понесох

към друг живот със порив див,

и мракът някъде отнесох,

почувствах се отново жив!