8 dic 2011, 15:56

Пробуждане...

1.1K 0 1

Събудих се.
Отдавна бях заспала.
Сънувах сън, като картина ясен.
Един красив и важен мъж над мене
ме пазеше да не пострадам.
Познавах го отнякъде, не помня
защо бе в този ранен час при мен,
какво го бе довело тук?!
А той се смееше,
говореше ми непрестанно,
познавахме се явно дълго време.
А аз отнесена,  все още и в омая,
се виждах като в приказка, във рая.
Красиво бе небето, птички пеят,
поточе тихо ромоли наблизо,
цветя, а и слънцето проблясва.
Не можех и не исках да призная,
че нещо в мен се преобърна.
Попивах всяка дума,
всеки жест неволен
на принца, появил се

в ранното ми  утро
и преобърнал моите представи
за правилно, за редно и т.н.

Това насън неотдавна ми се случи
и още съм подвластна и... се моля:
Дано и в будно време ми се случи,
та да повярвам в сънищата вече...

Ще нося дълго време този сън омаен!...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цеца Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...