13 feb 2007, 15:02

ПРОБЯГВАТ СПОМЕНИТЕ ПО ЗЕНИЦИТЕ...

  Poesía
1.2K 0 30
    Пробягват спомените по зениците...


Отново спомени пробягват по зениците -
прегръдка, жест, целувката последна...
Отлитайте далеч - на юг със птиците,
признавам, ваша беше битката победна!

С кристалчета-сълзи очите ми надвихте,
с въздишка пареща разкъсахте душата...
Надеждата, кажете ми, къде я скрихте?
Прерових мислите, намерих самотата...

Далеч отлитайте, не спирайте по жиците!
Над мен небето облаци от дъжд ми носи...
Кръжащи спомени прелитат край зениците,
след себе си оставят толкова въпроси...


12.02.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но съм сигурен,че и на твоето небе ще изгрее слънце!Прекрасен стих...отново.
  • Гери нали сме Телци
    защо са тези сълзи
    ние весели сме дори
    и раздаваме усмивките си
    хубаво е! сини усмивки
  • поздравления..
  • Много е хубаво, Белоснежке
  • Браво Гери!Он мен толкова-то стига!Думите ми висят в пространството-очарован съм!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...