Отново спомени пробягват по зениците - прегръдка, жест, целувката последна... Отлитайте далеч - на юг със птиците, признавам, ваша беше битката победна!
С кристалчета-сълзи очите ми надвихте, с въздишка пареща разкъсахте душата... Надеждата, кажете ми, къде я скрихте? Прерових мислите, намерих самотата...
Далеч отлитайте, не спирайте по жиците! Над мен небето облаци от дъжд ми носи... Кръжащи спомени прелитат край зениците, след себе си оставят толкова въпроси...
***
И спомени кръжат със птиците, прелитат.
Не, не искат от очите топли да си тръгнат,
душата мъчат, а сърцето наранено питат -
как от своя юг сами да се изтръгнат?
Кристалчета сълзи посяват във зениците,
но от блясачето ражда се Надежда бяла!
Прокужда спомените на далеко с птиците
и слънцето сред облаците пак изгрява!
***
Разтърсващ стих, Гери! Впечатлен съм!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.