>>>ПЕСЕН<<<
Не ми вярвай, че не боли,
че аз не познавам сълзите,
но с две изгорени очи
как да знам на кой казвам "обичам те"?
Две катранено черни очи,
лице от камък със погледа кървав
как с това да кова две съдби,
като всичко е толкова трудно ?
А животът ми - толкова тежък ,
с тежко бреме, превърнато в трайност,
ти си толкоз красива и нежна,
да те докосна дори как не зная.
И ако се превърна във книга,
не прочитай ти само очите ми,
прочети всички страници-дрипи,
но не късай, не късай мечтите ми...
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados