17 ago 2006, 21:07

Прочетох се отзад-напред, преди...

  Poesía
1.2K 0 7
Прочетох се отзад-напред, преди...

Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи -
яхне те и задреме. Върху раменете лежи,
накуп събрала цялото ти равновесие,
разкрачило се по отвеса на дните -
от днес за утре песента ти се лее,
стеле се ниско в бостана на празника.
Словесна сметана сладникаво лепне
по най-личното ти местоимение,
с което разбъркваш кафето на делника.
А никога не е късно - никога -
да събереш трохите си от масата
на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
и да си спомниш гладните утрини,
за да  прочетеш отзад-напред себе си.
Та винаги има време - винаги -
като никога, като криле на разтворен прозорец,
като висене, и като обиране на спусъка,
преди...
последната гладкост на изстрела,
сред сметта от неравности, да прокара пътека

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А никога не е късно - никога -
    да събереш трохите си от масата
    на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
    и да си спомниш гладните утрини,
    за да прочетеш отзад-напред себе си."

    Силен стих! Поздравления!!!
  • Човекът е насекомо, което иска да лети навсякъде; езеро, което иска да открие нови брегове; дъб или бор, без значение - дърво, което иска да опита вкуса на облаците със своите корени; лазур, пожелал да види отражанието си от другата му страна. Кръвта на всички ни е древна, поне колкото на Адам и Ева, но и млада, колкото историята на едно лято. Рано или късно слагаме очила, след безбройните опити да видим себе си, а ръцете ни за какво са ни ако ги пазим? Боске е прав - ние сме хора - не вселената има нужда от нас, по-скоро ние имаме нужда от нея. Прекалено сме малки и затова когато преговаряме разстоянията, които сме събрали, често те са объркани - разбъркани отсечки от житейския ни път... или. Благодаря ти Руми за "отзад-напред", като идея ми допадна. Злати, права си "Отзад-напред" е по-добре, засега Благодаря ви Поздрави на всички!
  • Та винаги има време - винаги...

    Времето ни увлича в бързия си бяг... стискаме в шепи уловен миг, но сякаш неусетно се изплъзва между пръстите ни и се стапя в минало...

    Та винаги има време - винаги -
    като никога...

    Поздрав!
  • А никога не е късно - никога -
    ................................
    за да прочетеш отзад-напред себе си.
    Колко е вярно!Поздрави!!!

  • "като висене, и като обиране на спусъка,
    преди...
    последната гладкост на изстрела,
    сред сметта от неравности, да прокара пътека"
    Поздравления Вестин!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...