17.08.2006 г., 21:07

Прочетох се отзад-напред, преди...

Поезия

1.2K 0 7

Прочетох се отзад-напред, преди...

Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи -
яхне те и задреме. Върху раменете лежи,
накуп събрала цялото ти равновесие,
разкрачило се по отвеса на дните -
от днес за утре песента ти се лее,
стеле се ниско в бостана на празника.
Словесна сметана сладникаво лепне
по най-личното ти местоимение,
с което разбъркваш кафето на делника.
А никога не е късно - никога -
да събереш трохите си от масата
на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
и да си спомниш гладните утрини,
за да прочетеш отзад-напред себе си.
Та винаги има време - винаги -
като никога, като криле на разтворен прозорец,
като висене, и като обиране на спусъка,
преди...
последната гладкост на изстрела,
сред сметта от неравности, да прокара пътека

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Laska (Ласка Александрова)

"А никога не е късно - никога -
да събереш трохите си от масата
на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
и да си спомниш гладните утрини,
за да прочетеш отзад-напред себе си."

Силен стих! Поздравления!!!

2006-10-21T23:34:20+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Човекът е насекомо, което иска да лети навсякъде; езеро, което иска да открие нови брегове; дъб или бор, без значение - дърво, което иска да опита вкуса на облаците със своите корени; лазур, пожелал да види отражанието си от другата му страна. Кръвта на всички ни е древна, поне колкото на Адам и Ева, но и млада, колкото историята на едно лято. Рано или късно слагаме очила, след безбройните опити да видим себе си, а ръцете ни за какво са ни ако ги пазим? Боске е прав - ние сме хора - не вселената има нужда от нас, по-скоро ние имаме нужда от нея. Прекалено сме малки и затова когато преговаряме разстоянията, които сме събрали, често те са объркани - разбъркани отсечки от житейския ни път... или. Благодаря ти Руми за "отзад-напред", като идея ми допадна. Злати, права си "Отзад-напред" е по-добре, засега Благодаря ви Поздрави на всички!

2006-08-18T16:16:54+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Та винаги има време - винаги...

Времето ни увлича в бързия си бяг... стискаме в шепи уловен миг, но сякаш неусетно се изплъзва между пръстите ни и се стапя в минало...

Та винаги има време - винаги -
като никога...

Поздрав!

2006-08-18T08:56:21+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

А никога не е късно - никога -
................................
за да прочетеш отзад-напред себе си.
Колко е вярно!Поздрави!!!

2006-08-18T01:23:34+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"като висене, и като обиране на спусъка,
преди...
последната гладкост на изстрела,
сред сметта от неравности, да прокара пътека"
Поздравления Вестин!!!

2006-08-17T23:47:44+03:00