Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
17.08.2006 г., 21:07 ч.

Прочетох се отзад-напред, преди... 

  Поезия
981 0 7
Прочетох се отзад-напред, преди...

Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи -
яхне те и задреме. Върху раменете лежи,
накуп събрала цялото ти равновесие,
разкрачило се по отвеса на дните -
от днес за утре песента ти се лее,
стеле се ниско в бостана на празника.
Словесна сметана сладникаво лепне
по най-личното ти местоимение,
с което разбъркваш кафето на делника.
А никога не е късно - никога -
да събереш трохите си от масата
на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
и да си спомниш гладните утрини,
за да  прочетеш отзад-напред себе си.
Та винаги има време - винаги -
като никога, като криле на разтворен прозорец,
като висене, и като обиране на спусъка,
преди...
последната гладкост на изстрела,
сред сметта от неравности, да прокара пътека

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А никога не е късно - никога -
    да събереш трохите си от масата
    на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
    и да си спомниш гладните утрини,
    за да прочетеш отзад-напред себе си."

    Силен стих! Поздравления!!!
  • Човекът е насекомо, което иска да лети навсякъде; езеро, което иска да открие нови брегове; дъб или бор, без значение - дърво, което иска да опита вкуса на облаците със своите корени; лазур, пожелал да види отражанието си от другата му страна. Кръвта на всички ни е древна, поне колкото на Адам и Ева, но и млада, колкото историята на едно лято. Рано или късно слагаме очила, след безбройните опити да видим себе си, а ръцете ни за какво са ни ако ги пазим? Боске е прав - ние сме хора - не вселената има нужда от нас, по-скоро ние имаме нужда от нея. Прекалено сме малки и затова когато преговаряме разстоянията, които сме събрали, често те са объркани - разбъркани отсечки от житейския ни път... или. Благодаря ти Руми за "отзад-напред", като идея ми допадна. Злати, права си "Отзад-напред" е по-добре, засега Благодаря ви Поздрави на всички!
  • Та винаги има време - винаги...

    Времето ни увлича в бързия си бяг... стискаме в шепи уловен миг, но сякаш неусетно се изплъзва между пръстите ни и се стапя в минало...

    Та винаги има време - винаги -
    като никога...

    Поздрав!
  • А никога не е късно - никога -
    ................................
    за да прочетеш отзад-напред себе си.
    Колко е вярно!Поздрави!!!

  • "като висене, и като обиране на спусъка,
    преди...
    последната гладкост на изстрела,
    сред сметта от неравности, да прокара пътека"
    Поздравления Вестин!!!
  • Митко, с интерес те чета, въпреки, че тази прекалена образност или емоционалност трудно се приема. Натоварва. Това, разбира се, ако не четеш през ред. Ти си си изградил един "Вестин" стил. Не разбрах защо заглавието не ти се връзва със стиха, особено с първия ред. Е, не всички сме умни.
  • "Остави дъба да си остане дъб,
    не размътвай езерото:
    езеро да си остане.
    Не мами лазура
    с думата лазур.
    Насекомото пусни,
    насекомо си е то и няма нужда никаква от тебе.
    И пази ръката си, окото си и старата си кръв-
    ти си длъжен себе си да преоткриваш."
    / Ален Боске/

    Поздрав!
Предложения
: ??:??