Прочетох се отзад-напред, преди...
Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи -
яхне те и задреме. Върху раменете лежи,
накуп събрала цялото ти равновесие,
разкрачило се по отвеса на дните -
от днес за утре песента ти се лее,
стеле се ниско в бостана на празника.
Словесна сметана сладникаво лепне
по най-личното ти местоимение,
с което разбъркваш кафето на делника.
А никога не е късно - никога -
да събереш трохите си от масата
на забравени обеди и скучно-вкусни вечери,
и да си спомниш гладните утрини,
за да прочетеш отзад-напред себе си.
Та винаги има време - винаги -
като никога, като криле на разтворен прозорец,
като висене, и като обиране на спусъка,
преди...
последната гладкост на изстрела,
сред сметта от неравности, да прокара пътека
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
Благодаря ви
Поздрави на всички!