2 oct 2010, 23:58

Продадени души

  Poesía
1.3K 0 17


Нощен, октомврийски булевард.

Светят уличните лампи.


Дъжд, събудил в прахоляка кал -

от мъглата просълзили капки.


Върху тъмен, лепкав тротоар

гаснат недопушени цигари.


В спирката, под кестен пожълтял,

зеят две души обрани.


Лакти голи,

oвехтели дни,

спящи рани

под оскъдни блузи.

Булевардни вечери в лъжи

грачели над дните им обрулени.


Нощен, октомврийски булевард.

А насреща ... Божи дом.


Дъжд от сълзи тихо ромоли.

Кестен от дървото се отрони.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Много хубав стих, Искре!
  • Взрив от метафори!
    Браво, Искре!
  • Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му. Мисля,че това както и другите ти стихотворения определено са успешни.Много ми хареса!!!
  • Еххх... тази есен, прави ни да виждаме всички лица на живота, да вникваме и в най-унилите и дъждовни кътчета на света...
    А дали ще стигнат до Божия дом? И ще донесе ли той на душите покой?
    Как да намериш в себе си Него, за да прескочиш всички застанали на пътя на откровението пазачи, присвояващи правото да са Негови посредници :
    Хубав стих... :(
    Навън вали... :(

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...