2.10.2010 г., 23:58

Продадени души

1.3K 0 17


Нощен, октомврийски булевард.

Светят уличните лампи.


Дъжд, събудил в прахоляка кал -

от мъглата просълзили капки.


Върху тъмен, лепкав тротоар

гаснат недопушени цигари.


В спирката, под кестен пожълтял,

зеят две души обрани.


Лакти голи,

oвехтели дни,

спящи рани

под оскъдни блузи.

Булевардни вечери в лъжи

грачели над дните им обрулени.


Нощен, октомврийски булевард.

А насреща ... Божи дом.


Дъжд от сълзи тихо ромоли.

Кестен от дървото се отрони.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Много хубав стих, Искре!
  • Взрив от метафори!
    Браво, Искре!
  • Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му. Мисля,че това както и другите ти стихотворения определено са успешни.Много ми хареса!!!
  • Еххх... тази есен, прави ни да виждаме всички лица на живота, да вникваме и в най-унилите и дъждовни кътчета на света...
    А дали ще стигнат до Божия дом? И ще донесе ли той на душите покой?
    Как да намериш в себе си Него, за да прескочиш всички застанали на пътя на откровението пазачи, присвояващи правото да са Негови посредници :
    Хубав стих... :(
    Навън вали... :(

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...