Oct 2, 2010, 11:58 PM

Продадени души

  Poetry
1.3K 0 17


Нощен, октомврийски булевард.

Светят уличните лампи.


Дъжд, събудил в прахоляка кал -

от мъглата просълзили капки.


Върху тъмен, лепкав тротоар

гаснат недопушени цигари.


В спирката, под кестен пожълтял,

зеят две души обрани.


Лакти голи,

oвехтели дни,

спящи рани

под оскъдни блузи.

Булевардни вечери в лъжи

грачели над дните им обрулени.


Нощен, октомврийски булевард.

А насреща ... Божи дом.


Дъжд от сълзи тихо ромоли.

Кестен от дървото се отрони.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Много хубав стих, Искре!
  • Взрив от метафори!
    Браво, Искре!
  • Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му. Мисля,че това както и другите ти стихотворения определено са успешни.Много ми хареса!!!
  • Еххх... тази есен, прави ни да виждаме всички лица на живота, да вникваме и в най-унилите и дъждовни кътчета на света...
    А дали ще стигнат до Божия дом? И ще донесе ли той на душите покой?
    Как да намериш в себе си Него, за да прескочиш всички застанали на пътя на откровението пазачи, присвояващи правото да са Негови посредници :
    Хубав стих... :(
    Навън вали... :(

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...