airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
Oct 2, 2010, 11:58 PM

Продадени души

  Poetry
1.3K 0 17


Нощен, октомврийски булевард.

Светят уличните лампи.


Дъжд, събудил в прахоляка кал -

от мъглата просълзили капки.


Върху тъмен, лепкав тротоар

гаснат недопушени цигари.


В спирката, под кестен пожълтял,

зеят две души обрани.


Лакти голи,

oвехтели дни,

спящи рани

под оскъдни блузи.

Булевардни вечери в лъжи

грачели над дните им обрулени.


Нощен, октомврийски булевард.

А насреща ... Божи дом.


Дъжд от сълзи тихо ромоли.

Кестен от дървото се отрони.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    Благодаря!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Много хубав стих, Искре!
  • kapito (Капи Капито)
    kapito (Капи Капито)
    Взрив от метафори!
    Браво, Искре!
  • grivica (Георги Иванов)
    grivica (Георги Иванов)
    Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му. Мисля,че това както и другите ти стихотворения определено са успешни.Много ми хареса!!!
  • boromir (Боромир)
    boromir (Боромир)
    Еххх... тази есен, прави ни да виждаме всички лица на живота, да вникваме и в най-унилите и дъждовни кътчета на света...
    А дали ще стигнат до Божия дом? И ще донесе ли той на душите покой?
    Как да намериш в себе си Него, за да прескочиш всички застанали на пътя на откровението пазачи, присвояващи правото да са Негови посредници :
    Хубав стих... :(
    Навън вали... :(

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0