26 jun 2011, 11:39

Продавач на обич

  Poesía » Otra
688 0 5

Веднъж намерих чуден магазин -
на щанда му продаваше се обич,
продаваше усмихнат господин
(красив и млад, да Ви отворя скоба).

В различни опаковки любовта
продаваше се - малки и огромни,
а никъде не пишеше цена...
- Е, колко струва? - питах неохотно.

- За да получиш ти пакет с любов, 
оставяш част от своята омраза,
използваш любовта и ставаш нов,
а злобата прибирам аз във склада

и после пък я рециклирам,
превръщам я в пакети от любов,
понякога е тежко, но разбирам,
че туй, що правя, ми е благослов!

Усмихна се човекът леко,
обърна се, огледа настрани
и малките пакетчета със обич
на щанда си грижливо подреди...

Та, ето как любов той в нас насажда
(чаровник е, отново казвам в скоба) -
подаде ми пакет привидно празен,
напълно пълен с неговата обич!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петя, под "рециклирам" нямам предвид нищо буквално. Смисълът е, че когато отнемеш от някого омразата, там остава нейната противоположност- любовта. И тази любов не е нещо материално, с което да се напълнят дадените пакети, които се "продават". Любовта си е просто любов- тя е там, където я оставиш да дойде.
  • Поздрав,Биляна,за идеята и за стиха.Много ми хареса!
  • Жалко е, обаче ако приемаме рециклирани чувства за истински...
    Харесах стиха!
  • !!!
  • свежо поднесена обична идея. харесах!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....