Jun 26, 2011, 11:39 AM

Продавач на обич

  Poetry » Other
684 0 5

Веднъж намерих чуден магазин -
на щанда му продаваше се обич,
продаваше усмихнат господин
(красив и млад, да Ви отворя скоба).

В различни опаковки любовта
продаваше се - малки и огромни,
а никъде не пишеше цена...
- Е, колко струва? - питах неохотно.

- За да получиш ти пакет с любов, 
оставяш част от своята омраза,
използваш любовта и ставаш нов,
а злобата прибирам аз във склада

и после пък я рециклирам,
превръщам я в пакети от любов,
понякога е тежко, но разбирам,
че туй, що правя, ми е благослов!

Усмихна се човекът леко,
обърна се, огледа настрани
и малките пакетчета със обич
на щанда си грижливо подреди...

Та, ето как любов той в нас насажда
(чаровник е, отново казвам в скоба) -
подаде ми пакет привидно празен,
напълно пълен с неговата обич!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Петя, под "рециклирам" нямам предвид нищо буквално. Смисълът е, че когато отнемеш от някого омразата, там остава нейната противоположност- любовта. И тази любов не е нещо материално, с което да се напълнят дадените пакети, които се "продават". Любовта си е просто любов- тя е там, където я оставиш да дойде.
  • Поздрав,Биляна,за идеята и за стиха.Много ми хареса!
  • Жалко е, обаче ако приемаме рециклирани чувства за истински...
    Харесах стиха!
  • !!!
  • свежо поднесена обична идея. харесах!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...