19 ene 2011, 16:02

Продавачката на панаира 

  Poesía » Otra
534 0 5
Край нейната сергия
мъж не мѝна,
без очарован поглед да ѝ хвърли!

Ще свършат всички стоки
на пазара,
усмивката ѝ няма да се свърши!

Ще се строполят правите тополи –
краката стройни
прави ще останат!

Гърдите ѝ – напъпили възторзи,
под дъх на мъжки устни
ще разцъфнат!

Които ще я имат,
ще са горди!

Които ще отблъсне –
ще са тъжни!

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви че прочетохте и харесахте, Весе, Розза, Илко, Румпел и Ивон! И на тебе, Руми - но мъжете гледат и душата; от душата по-скоро жените не се интересуват. Душата е изписана на лицето, а най-верният белег на добрата душа е усмивката. Благодаря ти за усмивката, Мев Джоунс; но "напъпилите възторзи" не изглеждат като "либеници", а по-скоро като "завръзи от дини".
  • Възторжен стих!
  • Ааааа, Руми, каква ти душа - две любеници там се люшкат - напъпили възторзи под мъжки погледи нажежени.
    Усмихна ме, Ангар, с твоята съвременна Песен на Песните
  • Какво нещо са мъжете,като видят два стройни женски крака и какви вдъхновени оди пишат!Никой не гледа душата...дали е красива!
  • Ехей, женище!
    Поздрав, Ангар
Propuestas
: ??:??