Подължаваш да бъдеш все така красива,
въпреки тежките ти рани,
въпреки мириса на хлор,
въпреки бледият ти тен.

Продължаваш да бъдеш все така красива,
дори без гъстите ти букли,
дори  без гордата осанка,
продължаваш да си все така красива...

В очите твои още светлината грее,
и усмивката все същата стои.
Смехът ти още бодър кънти...

Не мога да повярвям,
че скоро няма да те има,
че земя черна, неприветлива
теб ще погълне.

Иска ми се да живееш вечно.
Иска ми се все да си до мен.
Иска ми се и с утеха тиха,
 ти да ме даряваш.

Иска ми се,
но това е невъзможно...

***

Теб те няма вече...