ПРОДЪЛЖЕНИЕ №12 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

А всяка събота следобед

си идваха със  камион…

И тъй измъчените роби

поглеждаха и  своя дом!

След туй, напълнили  торбите,

сменили старото бельо,

се връщаха по касабите,

и пак било какво било!

Понасяха се с нова сила

в понеделник сутринта,

съдбата им, макар не  мила,

изпращаше ги край плета…

И  всичко това  се повтаря

през лятото и при студа,

и  Нуждата уста отваря

да ги захапе за врата.

Понякога с шише ракия

опитваха  да се тешат,

и с течността ù пиперлия

опитваха да не тъжат!

И тия селски гурбетчии,

избрали вече своя път,

напъхани в неразбории,

тъгуваха за роден кът.

И в многоселската  бригада

от разни хора и съдби,

те мислеха, че ням се пада

да страдат, да не им върви!

С приятели, с два-трима души,

опитваш се да издържиш,

и всички дупки да запушиш,

и пак  копача да въртиш!

Баща ми във туй смутно време

отиде сам и напорист

да вземе тежкото си бреме

и бе като  отбрулен лист.

Намери той добра бригада,

с бригаден, негов сестрин син,

не търсейки от туй награда,

ни някакъв команден чин!

Остана си човек достоен.

Макар в най-долните среди.

На пост, като войник оловен,

посрещна всякакви беди!

И във бригадата бе  уважаван.

На завет той не се снижи.

Дори за пример бил  е даван.

Помагал в общите  беди!

Той беше предан на дома си,

любезен мъж, добър баща,

не жалещ сили и потта  си,

да има всичко челядта!

На всички той ръце протегна,

за да помогне от сърце,

от страх назад той  не побегна

и злото срещаше в лице!

Животът му в несгоди мина,

и в непосилен робски труд,

но надеждата му не се срина,

и той от Господ беше чут!

И той през всичките години…

от зор подритван, уморен,

живота си достойно мина -

един велик баща за мен!

И днес, след толкова  години,

пред гроба му съм преклонен!

Аз винаги ще  го споминам,

щом дойдат трудности при мен!