31 ene 2014, 13:52  

Продължение №13 (поема за баща ми)

735 0 0

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№13 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

 

 За малко пак се разделихме…

Щом майка ми дойде при нас,

в Острец се всички настанихме,

баща ми само не бе с нас!

 

Той продължи да си работи

в Димитровградския район,

и все на пълни обороти,

пак на строителния фронт.

 

Той всяка събота бил в село

с описания камион,

и подчертавам тук дебело,

не в наш, а в дядовия дом!

 

Отсядал той при дядо Христо,

 запаси имал там на склад

и преоблечен  вече в чисто,

той тръгвал за Димитровград.

 

Забъркани във тази каша,

ний всичко дадохме у тях 

и там се струпа всичко наше,

това от майка ми разбрах!

 

Баща ми идваше на гости.

Разбрах, че е от туй щастлив.

Че му тежи туй всичко още,

и че животът му е сив!

 

Но бе доволен той от мене,

че вадех вече своя хляб,

че имах сили  и търпение,

че в работата си горях!

 

Че тука на крака ми стават,

закрилник виждаха във мен,

и някак си зад мен застават,

а аз от туй бях... притеснен.

 

Животът ми, че се нарежда,

че аз насред пътя не спрях,

нали бях негова надежда

и смисъл истински му бях.

 

По малко пийваше ракия...

Две-три ракийки със мезе,

и мен подканваше, не крия,

от избата щом изнесе.

 

В Острец ми носеха  такава,

от благодарност ли или от срам,

на него винаги я давах,

защото  не  я пиех сам!

 

Бях в Болничката три години,

отидох после в Първомай!

Там вече нямаше причини

да си  делиме  своя Рай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...