Продължение...

Poesía » Civil

690 0 0

X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ

145/Със писането ми накрая,

аз искам да ви осветля,

с това което и днес правя...

На Музата да дам цветя!

За нейните капризи зная,

затуй сега поклон и правя!

И както сега и преди,

тя ме спасява от беди!

От доста време я обичам,

за нея всичко правя аз

и все я къткам между нас,

в красиви дрехи я обличам...

Тя винаги е моя страст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0