Apr 9, 2017, 2:16 PM

Продължение...

  Poetry » Civic
691 0 0

X  ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ

 

 

145/Със писането ми накрая,

аз искам да ви осветля,

с това което и днес правя...

На Музата да дам цветя!

За нейните капризи зная,

затуй сега поклон и правя!

И както сега и преди,

тя ме спасява от беди!

От доста време я обичам,

за нея всичко правя аз

и все я къткам между нас,

в красиви дрехи я обличам...

Тя винаги е моя страст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...