Продължение...

Poetry » Civic

684 0 0

X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ

145/Със писането ми накрая,

аз искам да ви осветля,

с това което и днес правя...

На Музата да дам цветя!

За нейните капризи зная,

затуй сега поклон и правя!

И както сега и преди,

тя ме спасява от беди!

От доста време я обичам,

за нея всичко правя аз

и все я къткам между нас,

в красиви дрехи я обличам...

Тя винаги е моя страст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0