Продължение...

Poetry » Civic

686 0 0

X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ

145/Със писането ми накрая,

аз искам да ви осветля,

с това което и днес правя...

На Музата да дам цветя!

За нейните капризи зная,

затуй сега поклон и правя!

И както сега и преди,

тя ме спасява от беди!

От доста време я обичам,

за нея всичко правя аз

и все я къткам между нас,

в красиви дрехи я обличам...

Тя винаги е моя страст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0