Продължение на първата ми книга

42/Открих, че Данчо е известен.

Познат бе с белите коси...

Преди той бе работил  честно

и с шампион ги  бе дарил.

Известен  той с Резата стана.

Създаден  в първата му смяна!

Посрещаха го на крака

И аз бях горд, че е така.

С надежда бяхме тук и ние,

че като свършим своя стаж,

герои да не станем баш,

но някой цвете да ни свие!

С надеждите окуражен,

Спокойствие нахлу и в мен!

43/А от върха на стадиона,

аз виждах града Техеран,

с разперени ръце на трона,

града най-важен на Иран,

как той към слънцето се вдига,

но от смог не го достига...

Похлупен с този похлупак,

до планините стигаш чак,

гъмжащ от хора и талиги

и тъй от дълги векове,

изкачващ стръмни върхове...

Загледани по своя  път

и тук народите вървят!